Априлското въстание (1876 г.)
Героично, но жестоко потушено въстание, което предизвиква международна реакция, крайния резултат на която е Руско-Турската война 1877-1878г.
Възкръсването на България след Руско-турската война (1877–1878)
Османското владичество, продължило пет века, завършва с Руско-турската война (1877–1878), която поставя началото на възстановяването на Българската държава. Въпреки че Берлинският договор разделя българските земи, народът намира начин да се обедини и да изгради независима, модерна държава.
Освобождението и Санстефанският мирен договор (1878 г.)
След тежки сражения, като епичната битка при Шипка, обсадата на Плевен и настъплението към София, руските войски заедно с българските опълченци побеждават Османската империя. На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, който създава голяма България – с излаз на Бяло море и територии, обхващащи Мизия, Тракия и Македония.
Берлинският конгрес – разделянето на българските земи (1878 г.)
Западните велики сили (Великобритания, Австро-Унгария) не приемат голяма България, страхувайки се от нарастващо руско влияние. На Берлинския конгрес (юли 1878 г.) се взима решение:
- Княжество България – автономно, но васално на Османската империя (включва Северна България и Софийския санджак).
- Източна Румелия – автономна област в Османската империя с център Пловдив.
- Македония, Одринска и Беломорска Тракия – остават в Османската империя.
- Северна Добруджа – предадена на Румъния.
