Skip to main content
История

Стара Велика България

В древните източници се посочва 635 година като начало на държавата Стара Велика България. Хан Кубрат създава Стара Велика България през VII век в земите на север от Черно море, обединявайки различни български племена. След неговата смърт държавата му се разпада, а синовете му повеждат народите си в различни посоки.

През 1912 година, щастлива случайност ни разкрива тайни за Стара Велика България и нейния владетел Хан Кубрат.

При разкопки в местността Малая Перешчепина, близо до Полтава (днешна Украйна) е открит  гробът на хан Кубрат, основателя на Стара Велика България,. Това място е известно като Перешчепинското съкровище и е едно от най-значимите археологически открития, свързани с ранните българи.

В гроба на хан Кубрат са открити над 800 златни и сребърни предмета, като общото тегло на златото надхвърля 25 кг, а среброто – 50 кг. Сред най-важните находки са:

  • Златен пръстен с надпис „Кубрат патрикиос„, което свидетелства за титлата му в Източната Римска империя (Византия).
  • Мечове и военни символи, които показват високото му положение като владетел.
  • Религиозни предмети, предполагащи, че Кубрат или част от неговото обкръжение са били християни.

Петте сина на Кубрат и тяхната съдба

Според легендата и византийските хроники след смъртта на Кубрат, държавата му се разпада под натиска на хазарите. Кубрат има петима синове с много различни съдби:

Батбаян (понякога наричан Безмер) е най-големият син и наследник на Кубрат. Той се опитва да запази Велика България, но не успява да устои на хазарския натиск.

  • Остава да управлява в земите край река Днепър.
  • Принуден е да признае хазарското върховенство.
  • Вероятно приема юдейската религия, както хазарската върхушка, и изчезва от историческите хроники.

Котраг повежда част от българите на север, като прекосява река Волга и се установява в земите на днешен Татарстан.

  • Основава Волжка България през VIII век.
  • Потомците му изграждат държава, която процъфтява в търговията и става център на исляма в региона през X век.
  • Волжките българи устояват векове наред, докато през XIII век падат под властта на Монголската империя.

Аспарух (Исперих) води най-голямата част от българите на югозапад, пресича река Дунав и навлиза в територията на Византия.

  • През 681 г. разбива византийската армия на император Константин IV при Онгъла (Северна Добруджа).
  • Византия признава създаването на Първото българско царство с център Плиска.
  • Укрепва българската държава и се съюзява със славяните.
  • Загива в битка срещу хазарите около 700 г.

Кубер води част от българите на запад към Панония (днешна Унгария), а след това се установява в Македония.

  • Заселва се в земите около Битоля и Прилеп.
  • Организира българска общност и прави опит да завладее Солун.
  • Византийските хроники споменават, че Кубер ръководи силна българска група в Македония, но след това съдбата му е неясна.

Алцек води българска група към Западна Европа, първоначално в Бавария, но по-късно се установява в Лангобардското кралство (днешна Италия).

  • Признава властта на лангобардския крал Гримоалд I.
  • Българите се заселват в днешна южна Италия (районите на Молизе и Кампания).
  • Потомците им остават част от местното население, като дори през XIX век в някои села са открити следи от българско влияние в езика и културата.