Други традиции и обичаи

Смята се че произхождат от тракийски култове към бога Дионис.
Кукерският фестивал в Перник се нарича: „Сурва“ и е под закрилата на ЮНЕСКО.

Провежда се през месеците Януари и Февруари в Цяла България
но, най-известните са тези в Перник, Разлог и Ямбол.

Кукерите са мъже, облечени в страшни маски с рога и кожи, които изпълняват ритуални танци, за да прогонят злите сили и да донесат здраве и плодородие. Техните медни звънци (чанове) и страховити костюми правят ритуала зрелищен и мистичен.

Древен езически обичай, свързан с настъпването на пролетта.
ЮНЕСКО признава мартеницата за нематериално културно наследство.

На 1 март българите си разменят мартеници – усукани бели и червени конци, които символизират здраве и дълголетие. Традицията повелява да се носят, докато човек види щъркел или цъфнало дърво, след което се завързват на клонче за късмет.

Древен  ритуал за дъжд, свързан с боговете на плодородието.
Днес се среща рядко, но в някои села в южна България, особено в Пиринска Македония все още се практикува.

Герман е малка глинена кукла, която се изработва от жени и се „погребва“ в земята, докато се пеят специални магически песни за дъжд. След това обичаят завършва с весел празник.

Стар обичай, свързан с почитането на мечката като свещено животно.

Провежда се по Коледа в Северна България и по-точно в Добруджа. Мъже се обличат като мечка (джамал) и обикалят селата с музика, гонейки злите сили. Това е един от най-древните български обичаи, вероятно свързан с тотемизма.

Древен славянски обичай за социализиране, възстановява се като фолклорно събитие в някои села.

Провежда се най-често през зимата и е бил разпространен в цяла България

Седянката е традиционна сбирка на млади хора, където момичетата предат и тъкат, а момчетата свирят и пеят. Това е било основният начин за запознанства и ухажване в миналото.

Провежда се в цяла България на 14 февруари, като най-известен е в Мелник, Сухиндол, Стара Загора.

Докато Свети Валентин набира популярност, българите почитат Трифон Зарезан – Деня на лозарите. В този ден стопаните зарязват лозята, поръсват ги с вино и празнуват с пищни трапези и веселие.

Произхожда от тракийски култ към бога на виното Дионис и е един от най-веселите и жизнерадостни български празници.

Древен езически обичай, свързан с богинята на плодородието, който днес се практикува само като фолклорен фестивал и се провежда през лятото при суша
Разпространен е в цяла България,  но най-известен е в Тракия и Родопите.

По време на ритуала, млади момичета, облечени в народни носии и с венец от зелени листа, на главата, обикалят къщите и пеят магически песни за дъжд. Стопаните ги поливат с вода, за да „извикат“ облаците.