Изграждането на Княжество България (1879–1885)
Въпреки разочарованието, българите започват възстановяването на своята държава.
Учредително събрание и Търновската конституция (1879)
- През 1879 г. във Велико Търново се свиква Учредително събрание.
- Приета е Търновската конституция – една от най-демократичните за времето си в Европа.
- За княз на България е избран Александър Батенберг.
Съединението на България (6 септември 1885 г.)
Съединението на Княжество България и Източна Румелия е един от най-значимите моменти в българската история. Това е акт, който доказва способността на българския народ сам да отстоява националното си единство въпреки противодействието на Великите сили.
Предистория
След Освободителната война (1877–1878) Берлинският договор (1878) разделя България на:
- Княжество България (с автономия под османския сюзеренитет, но фактически независима държава)
- Източна Румелия (автономна област в Османската империя с християнски управител)
- Македония и Тракия – оставени под пряка османска власт
Тази подялба не отговаря на националните стремежи на българите и от самото начало в Източна Румелия назрява идея за съединение с Княжество България.
Съединението
На 6 септември 1885 г., след дълга подготовка и с подкрепата на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), българските войски и местните комитети извършват преврат в Пловдив – столицата на Източна Румелия. Управителят Гаврил Кръстевич е свален, а Съединението е провъзгласено.
Княз Александър I Батенберг първоначално е колеблив, но по-късно застава начело на движението и официално обявява, че приема Съединението.
Реакция на Великите сили
- Русия се противопоставя, защото княз Батенберг не следва нейната политика.
- Австро-Унгария и Османската империя също не одобряват, но не предприемат военни действия.
- Единствената страна, която се решава на военен отговор, е Сърбия.
Сръбско-българската война (1885 г.)
След Съединението Сърбия обявява война на България (2 ноември 1885 г.), като претендира за „баланс“ в региона.
Бойните действия
- Сърбите очакват лесна победа, тъй като руските офицери в българската армия са отзовани и България остава сама.
- Българската армия (слабо въоръжена, но мотивирана) мобилизира войниците си изключително бързо.
- Битката при Сливница (5-7 ноември) е решаваща – българските войски разгромяват сръбската армия и преминават в настъпление към Ниш.
- На 16 ноември Австро-Унгария заплашва България с война, ако не спре настъплението.
- България се съгласява на примирие, но постига военна победа.
- На Букурещкия мирен договор (1886 г.) Сърбия не получава никакви териториални придобивки, а България утвърждава Съединението.
Съединението става факт без одобрението на Великите сили – първи такъв случай в Европа.
Българската армия доказва своята боеспособност.
България печели международен престиж, а през 1908 г. обявява своята независимост.
„Съединението прави силата„ не е просто девиз – то е доказано на бойното поле.
Независимостта на България (1908)
- През 1908 г. княз Фердинанд обявява България за напълно независима държава, скъсвайки васалните връзки с Османската империя.
- България вече не е княжество, а царство.
Възкръсването на България е една от най-големите победи на българския народ. В рамките на 30 години след Освобождението, българите успяват:
– Да изградят модерна държава.
– Да създадат армия, която побеждава по-силни врагове.
– Да се обединят (Съединението).
– Да постигнат пълна независимост (1908).
Това е изключителен пример за национално самочувствие и държавотворчески дух.